Той беше моят кавалер преди да стане модерно

Той беше моят кавалер преди да стане модерно

Рафи вече е на 7 години и от почти толкова сме заедно. Все по-малко хора по улиците ме питат каква порода е, а това си беше редовен въпрос от непознати преди. За сметка на това виждам колко много са станали на брой кавалерчетата по софийските паркове. Повечето са на възраст около годинка. Покрай всички срещи забелязах един проблем, който се очертава в последните две години – кавалерът е новото най-модерно куче в София. Това може би засега не звучи като проблем, но аз имам основания да смятам, че всяка мода по отношение на породи животни е крайно нездравословна и притеснителна, най-вече за самата порода.

Какво имам предвид?

Стопаните на кавалерите често ме питат кога на Рафи му пораснаха ушите, козинката и опашката. Казвам им преди да навърши годинка, а те ме гледат със съмнение. Мислят, че лъжа, понеже ми стига един поглед, за да разбера, че кученцата им нямат гени да се превърнат в това, което е даденост за Рафа. Като им кажа, че от 4 години насам той е непрекъснато подстриган и всъщност генът му е за козина, дълга до земята, и уши, които да настъпва, когато наведе глава, те не могат да си представят, че техните кученца ще достигнат до това състояние. Истината е, че най-вероятно повечето хора, които са си взели кавалер в последните години, няма да получат кучето, на което се надяват.

Не си мислете, че съм маниак на тема породисти кучета или че гените на кучето ме интересуват от суета. Напротив – Рафа е първото и ще бъде последното породисто куче, което отглеждам. Никога не съм се интересувала от дължината на козината или ушите му. Притеснява ме, че има хора, които купуват/взимат куче поради тази причина. А има други хора, които са готови на всичко, за да препечелят някой лев. Така на този свят форсирано се раждат хиляди, а може би милиони малки кученца, чийто живот е създаден, за да бъде продаден. Голяма част от тях проявяват здравословни проблеми още преди годината. Аз познавам неедно кавалерче, оперирано поради вродени здравословни причини.

Може би, защото никога не съм се интересувала от неща като дължината на ушите на Рафа или опашката-ветрило, той стана красив и разви всички характерни белези за породата. Нещо повече – когато беше на годинка Рафа спечели киноложки конкурс. Вярно, че конкурсът беше малък и аз го записах на шега, но тогава го прегледаха специалисти и ми обясниха, че кучето има много добре изразени белези за кавалерите. Но това не ме интересува и сега.

Ние не искаме да печелим от Рафа

Той вече не може да участва в киноложки изложби или да става родител (начините, по които може да се спечели пари от куче, доколкото аз знам). Ако искахме да печелим, нямаше да го кастрираме и да го подстрижем. Той е част от нашето семейство и щеше да бъде, дори и да нямаше капка чиста кавалерска кръв. Знам, че много от стопаните, които изпитват разочарование от външния вид на кученцата си, ще ги задържат в семействата, защото ги обичат. Знам, обаче, че ще има и такива, които няма да го направят. И тези кученца ще се превърнат в поредните непотребни улични създания. Като всички уличници, които някъде назад в рода са имали родител немска овчарка, хъски или каракачанка (или друга модерна порода в определен период от време). А българските улици нямат нужда от повече бездомни кучета, точно обратното – бездомните кучета имат нужда от семейства.

От седем години всеки ден съм по парковете и вече никой не ме пита каква порода е Рафа, но често ме питат „Кога моето куче ще заприлича на вашето?“

1 мнение за “Той беше моят кавалер преди да стане модерно”

  1. Pingback: Как се променя животът, когато си вземеш куче - Step Forward

Изкажи мнение